1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха! (х4)- демек да се чете четири пъти, за да се усети зловещнната на Коледовия смях.- бел. авт.

22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!

6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!

7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!

8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Осбено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е цикъл... я да си го повикам аз тука...
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!!!
(Из дневника на Хаяско, джуджето- 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- БОЛИ, БОЛИИИИИИИИИ!"

9 декември, понеденик
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба...
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
...човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!

12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.

17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам- саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого- бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно... колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.

18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма курва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много много обяснения.

19- 23 декември, петък- вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път... за повче подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.

24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли... пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!

25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
 

2007 г. - България и Румъния са приети в ЕС.
2015г. - Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС. 
2017г. - Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС. 
2018г. - За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. 
Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели. 
2019г. - Служителите от балканските страни представляват 10 процента от европейската администрация. 
2022г. - Служителите от балканските страни представляват 60процента от европейската администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90процента от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори. 
2025г. - Балканците достигат 90 процента от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото. 
2026г. - Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители в ЕС достигат 99.3 процента от общия брой. 
2027г. - България успешно приключва приватизацията. През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС. 
2028г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.

 

Ден1. Реших да опитам някакви хапчета. Надали ще ми стане нещо от веднъж. Стана ми малко по-хубаво.

Ден 2. Събрахме се с приятели... пак повторих.

Ден 3. Не разбирам защо казват, че наркотиците били лоша работа - толкова хубаво ми стана. Привършиха джобните, днес няма.

Ден 4. Хапчетата не са на мода, чудя се дали да не мина на нещо по-твърдо.

Ден 5. Почвам сериозно да се замислям, от тези хапчета нищо не ми става вече. Сигурно ме ментят и ми дават аспирин.

Ден 6. Боцнах се за първи път. Оказах се прав! Много по-добре е от хапчетата. Не помня нищо.

Ден 7. Но трябва да се признае, че наркотиците сплотяват хората. Вече имам нови приятели, заедно се боцкаме.

Ден 8. Днес пак се надрусах, пак не помня нищо. Нямам пари.

Ден 9. Цял ден моля наще за джобните ми от другата седмица. Не мога да си купя дозичката. След седмица може и да поспра за малко , че ми излиза прекалено скъпо.

Ден 10. Родителите ми ми дадоха пари, купих си дрога. Добре се надрусах Не отидох на училище, защото не намерих смисъл.

Ден 11. И днес не отидох на училище, защото намерих евтина дозичка и как да не си я използвам.

Ден 12. Парите свършиха ! Дали ще е нахално, ако питам наще за джобни от по-по-другата седмица ?

Ден 13. Надрусах се здраво. Новите ми приятели ме пребиха. Не ми вярваха, че нямам пари. На мен пък не ми пука! Сам ще се дрогирам, за какво са ми те ?!

Ден 14. Пети ден не ходя на училище. Казах на наще, че са ме нападнали цигани и са ми взели всичките пари. Май ще ми дадат джобни, защото ги е жал да ме гледат как гладувам

Ден 15. Събота е.. идеален ден за една дозичка. Дали да не пробвам вкъщи ?

Ден 16. Не помня нищо от събота, но по-лошото е , че нямам никакви пари. Май ще поспра за малко с тези наркотици.

Ден 17. Защо казват, че не можели да се спре дрогата. Аз успях! Но май пак ще почна, че ми харесваше повече.

Ден 18. Треперя в тоалетната. Казах на наще, че съм настинал. Май се вързаха. А те дали занят, че морфина не е за сваляне на температурата ?

Ден 19. И морфина не е лош, ама бързо свършва. Цял ден бях мъртъв. Наще се убедиха, че съм болен.

Ден 20. Отивам да потърся някоя друга дозичка. Ще продам ролекса на баща ми, защото видях същия на Илиянци за 2 лева. Как да не ме е жал да носи толкова скъп часовник ?!

Ден 21. Продадох го за 15 кинта. Остана ми и за днес. Утре ще видя какво ще правя. Още съм "болен".

Ден 22. Май скоро ще трябва да отида на училище, че ще забравя къде се намира. Но първо една дозичка.

Ден 23. Не помня вчера какво правих, пък дори и от къде съм взел пари. Надрусах се зад училището със старите фреднове, май са разбрали, че нямам пари.

Ден 24. Дадоха ми назаем. За два дена напред ще имам дозички Само дето днес един полицай ме спря да ме разпитва, дали аз съм пребилна някаква си бабичка за 3 лева?! Как аз мога да направя такова нещо ?! Пусна ме!

Ден 25. Мъртъв! Събудих се привечер в Борисовата градина. Едно куче се опитваше да ме зарови. Отвлякох го! Ще му искам откуп.
Ден 26. Налепих по стълбовете бележки за загубеното куче. Надрусах се здраво.

Ден 27. Позвъняха ми, но това не беше тяхното куче. Май ще го изхвърля скоро, че котките в блока свършиха.

Ден 28. Намерих 5 лева на улицата. С тях си купих 4 "Кале"-та и едно найлоново пликче. Позамаза малко работата..

Ден 29. 3 "Кале"-та вече свършиха. Песа наръфа едното, остана още едно за лична употреба. Майка ми ме попита защо има толкова лепила, а аз й казах, че е задача по трудово.

Ден 30. Обадиха се от училище. Наще са много ядосани, май са говорили за мен. Забраниха ми да излизам. Е нищо! Ще се надрусам в тоалетната.

Ден 31. Цяла вечер съм спал на тоалетната чиния. Чувствам се изнасилен . Кучето вече спи втори ден.

Ден 32. Ще се измъкна през прозореца, нямам повече дозички.. и ще взема да изхвърля тоя пес навън, че го настъпих за 3ти път тази сутрин. Б@х как дълбоко спи.

Ден 33. Запасих се за 2 дена напред. Чувствам, че вече спокойно мога да умра. Надрусах се яко. Откъсна се единия крак на кучето докато го изхвърлях. Но пък не усети, още спи.

Ден 34. Получих писмо от училище. Май са ме изключили, но не мога да го прочета, много ми треперят ръцете. Ще си бия една инжекцийка и ще се оправя.

Ден 35. Май не е нещо добро. Ще го изхвърля да не видят наще. Наказанието ми свършва днес. Отивам да се надрусам навън.

Ден 36. Куките ме спряха пак да ме разпитват. Май за песа говореха. Не им разбрах много, защото се бях надрусал.

Ден 37. Ще продам персийския килим. И без това паркета е по-хубав. Надрусах се!

Ден 38. Вече не ми трябва компютър.. колко ли мога да му взема Май два дена ще карам с него.

Ден 39. Реших, че няма смисъл да излизам навън да се боцкам. Тя майка ми свикна. Отивам да погледам телевизия и да си ударя една инжекцийка.

Ден 40. Не дават нищо интересно по телевизията. Ще взема да продам телевизора, че финансите са на приключване.

Ден 41. Полицаите пак ме спряха. Май ми повярваха, че спринцовките и иглите са ми, за да си бия оксипентагеомиксин, заради болестта ми.

Ден 41. Полицаите пак ме спряха. Оф май нещо ми се повтарят дните. Пак са ми дали някакъв ментак. Ще сменя дилъра.

Ден 42. Преби ме стария дилър, че вече не купувам от него. Е как да е. Надрусах се!

Ден 43. Ангелите ме отнесоха..

Ден 44. Въобразил съм си. Яко се бях надрусал. Остъргах тапетите за хартия вторични сурвини. Взех си един коз.

Ден 45. Замислих се, че нямам приятелка. Иб@л съм го , нали си имам цигарка.

Ден 46. Апартамента е празен. За какво ми е сега ? Ще взема да го продам и него. Купих си някакви хапчета, че за друго не стигнаха парите.

Ден 47. Не съм срещал от 5 дена наще. Къде ли се губят ? Ще се надрусам докато ги няма, пък след това ще му мисля.

Ден 48. Намерих ги ! Сега трябва да ги изнеса без да ме забележат съседите. Ще се боцна, за да стана отново "Невидимия"

Ден 49. Още ги изнасям. Нещо много бавно върви времето.. ще взема да пия некви хапчета и ще се оправя.

Ден 50. Защо по дяволите куките ме арестуваха, след като пак им обясних за болестта ми !?

Ден 51. Май е заради наще. Но откъде да знам, че те ще се заколят и разфасоват сами ?! Тук има нещо гнило. Определено не се чувствам добре. Трябва ми дрога, а тук няма.

Ден 52. Боже не издържам !! Ще се удавя в кенефа !!

 

ДЕН 1ви

Нещо всички ме бъзикат че съм грозен ,но аз поне си знам че съм тъп. Никога няма да бъда с онази чалгарка с късата поличка и мрежестия чорапогащник ,но и оназ дето и викат Филип Тотю става - поне мустаците са и в тон с черната тениска.
Чалгата е виновна за всичко това !

ДЕН 2ри

Днеска се запознах с Фили . . . Златка. Мирише ужасно ,но нямам друг избор - тя ми е единственият шанс .Мисля да я поканя на среща ,но първо трябва да се вмириша малко ,за да и харесам - ще я поканя след 2 седмици.

ДЕН 3ти

Купих си черни дрехи - на тях най-малко им личи че са мръсни. Вече се уча да слушам метъл - приятно е - тея крещат така сигурно щото ги сърби. И аз ще са разкрещя от сърбеш а само 3 дни не съм се къпал.
Поканих Златка на среща и тя ме целуна - мустаците са и меки и нежни .Каза че са и девствени и затова.

ДЕН 4ти

Сърби, но почнах да свиквам. Поне мириша на мъж а на черното ако си на по-далече от 3 метра, за да ме подушиш, не му личи. Златка каза, че ще се видим не след 2 седмици, а след 3 щото гащите ще са и в пералнята тогава. Хихихихи - това май е намек !

СЕДМИЦА 2ра

Майка ми ме изгони от къщи защото Шаро бил умрял от смрадта.Аз какво съм му виновен че ми душеше задника ! Сега живея в градинка и открих своето призвание - играя хек и пия бира - това е животът и мисля така да си го прекарам !

СЕДМИЦА 3та

Днеска ми е срещата със Златка - мериша достатъчно . . . май и без да искам не се обръснах - имам мустаци почти като нейните.
ООО тя не си е сменила дънките и косъмчета се подават от крачола - ВИВА ЛА МЕТЪЛ тя е богиня - устата и смърдеше на бъчва като ме целуна - КАКВА ЖЕНА !

Да го .... чалгата явно има свят в който важното е да миришеш и да не можеш нищо - мисля да работя нищо и да играя хек - поне е забавно !

 

Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!

 

5.00 Събуди ме пияната ми по-малка сестра. Прибра се!!! На нея и дай да пие водка и да се шляе по концерти, тя не ме обича. А ето аз на нейните години събирах монети. Сега отново няма да мога да заспя, ще трябва да си гриза лака.

6.00 Доогризвам лака си.

7.00 Майка ми за
малко не видя, че си гриза лака. Каза, че аз съм идиот - измъчен и, че трябва да отивам на училище. She makes me cry.

7.05 Започнах да се обличам, сложих си панталоните - теснички. Значки - повече, повече, повече. ФАК! И?згубил съм си една значка. Да не си забравя якето и да си направя очите по-черни.

7.20 Сестра ми ме видя и започна да вика. Тъпа пънкарка.

7.21 Една значка се откачи. Закачих я пак.

7.28 Една значка се откачи. Закачих я пак.

7.35 Сложих си якето. Излизайки от вкъщи забелязох, че една значка я няма. Намерих я и си я сложих.

7.50 Оказа се, че съм си сложил чорап, а не шапка (Ето защо ми е било малко по-тясна). Shit happens. Върнах се сложих си шапката и тръгнах на училище.

8.20 Закъснях за урок, не ме пуснаха, стоя в коридора. Плача.

8.41 Часа свърши. Влезнах в стаята, хвърлих чантата си и отидох да се цупя.

8.43 I hate my life. Стоим с емо-тата заедно и 5-мата плачем.

9.00 Седя в час и плача.

9.10 Изгониха ме от час, стоя в коридора, плача..

9.15 Отивам до тоалетната.

9.16 Стоя в тоалетната, за да се изпикая. Започнах да плача и забравих да *цензура*..

9.17 Излизайки от кенефа, една значка ми падна в чинията. Извадих я и я сложих.

9.18 Гледам се в огледалото, а аз съм симпатичен. Трябва да се снимам...

9.31 Междучасие. Дойдоха емовете и казаха, че съм истински. Мина малката ми сестра и започна да вика. Казах и, че има е*** вик. Ритна ме с кубинките си. She makes me cry.

9.35 Емовете и казаха, че не е права. Тя ги преби всичките.

9.37 Исках да избягам, и получих кроше.

9.44 Седя в час, болят ме вените.

10.10 Написах предсмъртно писмо на чина си.

10.12 Учителката го видя и ме изгони. Кучка. Стоя и плача.

10.21 Стоя в столовата. Започнах да плача и забравих да ям. Видях малката ми сестра - пак ме удари. Излизайки от столовата една значка ми падна в помията. Извадих я и си я закачих.

10.29 Видяха ме емовете и ми казаха, че съм истински емо.

10.40 Седя на урок и пиша предсмъртното си писмо. Все още няма лръв. е*** съм я, важното е да колкото се може по-тъжно.

10.50 Свърших и се опитах да го прочета пред всички, но учителката ме изгони. Значката ми падна зад парното, извадих я и си я сложих.

11.11 Междучасие. Емовете видяха значката ми. Казаха, че съм истински. Прочетох им моето писмо. Казаха, че съм още по-истински. Мина по-големията ми брат, показах му предсмъртната ми бележка, той каза че съм идиот, и че това не е истинско. Попитах го кое е истинско. Той ми даде да слушам плейъра му. Ramones и ... Pistols.

12.30 Слушах ги на урока ми. Изплаших се и заплаках. Избягах от урок. ( Знаех, че брат ми слуша лайна, но чак такива...). Докато бягах ми падна една значка. Вдигнах я и си я сложих. Догони ме един учител завлачи ме в клас и ми каза, че съм *цензура*. Изгони ме в коридора.

12.45 Стоя и плача.

12.50 Дадох на приятелите ми плейъра. Кости падна по гръб, Вася заплака, Владо си призна, че му е свършил розовия лак и изпадна в депресия, Ленко избяга със вик, падна му една значка. Брат ми видя тази гледка, взе си плейъра, срита ме и каза, че сме педерасти.

13.00 Започнах да ухажвам Светла, каза че съм гаден *цензура* и *цензура*. YES! Това момиче ме харесва.

Седя и плача от радост.

13.20 Учителя ме изгони от клас.

13.40 Звънеца. Изчаках емовете. По ред, изпускайки си значките и закачвайки си ги, се прибрахме вкъщи. Разбрахме се да се видим в 4.

14.00 Прибрах се вкъщи, няма никой. Включих си Tokio Hotel, седя и си гриза лака на ноктите.

14.20 Дойде си малката ми сестра. Изключи магнетофона и легна да спи.

14.40 Включих магнетофона, събудих сестра си... Удари ме, а аз се опитах да и отвърна...

14.50 ААААА!!! She makes me cry.

15.00 Седя завързан за парното със кърпа в устата и слушалки в ушите. Свири нещо ужасно. I want to die!!!

15.10 Прибра се брат ми и неговите приятели. Хвърлиха върху мен якетата си и почнаха да ме ритат.

15.20 Майка ми се прибра, срита купчината дрехи, по стона разбра че там има някой.

15.30 Майка ми ме развърза и ме изпрати за хляб.

16.00 Стоя в магазина и си чакам реда, до мен стоята някакви гологлави деца и ме гледат странно (сигурно ми завиждат за значките).

16.10 Сритаха ме и ми взеха всичките пари. Опитах се да стана, но ми падна една значка - сложих си я пак.

16.20 Прибрах се, майка ми ме преби и отиде за хляб.

16.30 Закъснях за срещата с емовете.

16.35 Те ми казаха, че крясъка ми не е истински.

16.37 Падна ми значка

16.40 Сдобрих се с емовете, стоим и плачем.

16.55 До нас мина пънк. Казахме му, че е тъпанар, а той ни напсува. И ние цялата тайфа (25 човека) го пребихме. Леле колко сме истински!!!

17.10 Дойдоха 10 пънка, пребиха ни и си тръгнаха. СЛАБАЦИ!!!

17.30 Събрахме стотинки за един литър бира. Колко сме истински!!!

17.32 Продавачката не иска да ни даде бира. What's the *цензура*???

17.35 Уговорих я, и си купихме 2 литра бира. ( Йупиииииииии ние сме най-истински от всички)

17.50 Тъкмо щяхме да пием и дойде малката ми сестра със 4 пънка и ни взеха пиенето...

18.00 Минаваха 3 момичета, аз почнах да им намигам. Те дойдоха и ми казаха, че съм слаботелесен и *цензура*. Само колко съм сексииии, те ме искат и ми завиждат, че моя грим е по-хубав от техния.

18.15 Владо каза, че е цепеняк и изпадна в депресия.

18.20 Видяхме сватба. Саня каза, че булката е в бяло, защото е девствена.

(решихме от утре да носим бяло)

18.30 Прибрах се вкъщи и седнах да гледам анимации.

19.00 Анимацията свърши, седнах да пиша предсмъртно писмо.

19.20 Слушам Tokio Hotel, най-яката емо-група.

20.00 Прибра се малката ми сестра - срита ме и излезна...

21.00 Мама ми каза да лягам да спя. "Мамо аз съм вече на 17, може ли да си обръсна краката?"

21.05 Получих по задника от майка ми. Лежа и се опитвам да заспя. *цензура*!!!

21.10 Не ми се спи. Я чакай да си намеря лакираните нокти.

21.15 Погризах малко лак и заспах.


 

06.00-Прибрах се от сбиването със назитата
06.02-Пия бира
06.10-Пикая
06.12-Пия бира и пикая
06.13-Заспах докато пикая
07.00-Баща ми ме събуди, попита ме кв'о правя. казах му, че пикая на сън
07.02-Баща ми тръгна на работа и аз заспах на дивaна в хола
10.00-Събудих се
10.30-ставам от дивана
11.00-станах от дивана
11.03-Пия Бира
11.04-Слушам The Casualties
11.07- ритам един стол докато слушам The Casualties-Unknown Soldier
11.10-В момента върви The Exploited-Chaos is my live и ритам вратата на съседите
11.20-Отидох на гости на емото, която живее над нас
11.21-тя каза, че ще се самоубива
11.31-самоуби се
11.32-прибрах се в къщи
11.35-заспах
12.30-събудих се и пия бира
12.32-Изпиках се
12.50-Оправям си гребена
13.20-Оправих си гребена, облякoх си коженото яке(нищо, че е 28 градуса), на което има голямо червено. А, и тръгнах за даскало
13.40-Влизам час и обяснявам, че съм си оправял гребена
13.42-Даскалата ме изгони, щото я нарекох "Тъпа капиталистка"
13.43-Стоя в коридора и гледам тъпо
14.10-Часът свърши. Влязох в стаята и заспах
15.52-Дойде голямото междучастие, пред даскало срещнах малката ми сестра . Тя ми каза, че е депресирана, защото Пешо я зарязъл. Тъпа ЕМО
15.56-Сестра ми ще скача от покрива на даскалото
15.57-Довлякох Пешо горе и го накарах да се вземат пак. Тъпи емота. Аз като бях на тяхната възраст палех контейнери.
16.00-Срещах активисти на "ФАБ" лепяха плакати с надпис "Анархизмът е нашето бъдеще"
16.01-Лепя плакати с надпис "Анархизмът е нашето бъдеще"
16.13-Влизам в час. Обяснявам на даскала, че съм лепял плакати
16.14-Изгони ме. Мразел анархисти
16.30-Пия бира
16.31-Директорът ме видя и двамата сега пием бира
16.40-Директорът ми предложи ракия, но аз отказах. Алкохол аз не ПИЯ!
16.59-Влизам в стаята и гледам трезво
17.03-Заспах
18.31-Излизам от даскало, видях Киро. Каза ми, че утре ще ходим на концерт на The Exploited. Аз казах "Ми убаво"
19.00-Аз, Киро, Иван Скейтъра и още народ стоим в парка пием бира
19.02- На съседната пейка седнаха малката ми сестра и група венорезци (емота)
19.04- Моята компания ритат тази на сестра ми
19.06-Скинарите ритат нас
19.08-Две патрулки дойдаха да видят к'во става
19.10- Ние и скиновете ритаме ченгетата
19.11-Едната кола гръмна
19.13-Дойдоха още ченгета и ни разпръснаха
19.14-Бягам
19.20-Бягам
19.30-Бягам
19.32-Стоя пред блока и пия бира
19.34-Влизам у нас и виждам големият ми брат-скин, който никой не бе виждал пет дни, да пие бира с баща ми и да гледат телевизия
19.35-Седим тримата и пием бира. Все пак и тримата имаме шестнайсет години
19.59-Прибра се по малкият ми брат-емо
20.00-Аз и по-големият ми брат бием нашето малко братче, защото каза "тате,тате вече съм на 15 може ли да си обръсна краката"
20.04-Звъни Иван скейтъра и ме вика да пием бира и да караме скейт. Не отидох, щото май много бира стана днес
20.07-Слушам Sex Pistols и ритам една лампа
21.00-Бия малкият си брат, за дето се лакирал
21.33-Прибра се мама
21.35-Дойде си малката ми сестра. Пешо пак я е заразял, ще се самоубива.
21.40-Ядем
21.50-Баща ми отиде на нощната си работа
21.51-Брат ми напсува държавата и отиде да бие Пешо
22.01-Взех кинтите на малките си брат и сестра,за да отида на концерта
22.04-Малкият ми брат каза, че светът е шибан и му падна едната значка
22.12-Пребих малкият си брат, защото се гримира
22.20-Излязох от вкъщи, щото ще се бием с назитата(скинари)
22.50-Паднах на земята от юмрука на някъв скин
22.53-Пия бира и ритам скин
23.01-Ченгетата идват
23.02-Решихме да не се повтаря случката от днес и се разотидохме мирно
23.04-Стоя с пънквоте на една пейка и се чудя да не стана ли емо, но ме заплашиха със смърт
23.06-Подпалихме контейнер
23.09-Подпалихме колата на един човек, който ни каза, че не трябва да палим контейнери!
23.15-Прибрах се
23.16-Брат-скина пак събрал сестра ни с Пешо
23.17-Брат ми си пусна хардкор и ме наби
23.30-Заспах

Сряда (Chaos, Anarchy...)
04.53-Телефона звъни
04.54-Телефона звъни
04.55-Телефона звъни
04.56-Майка ми вдига телефона, брат ми бил в ареста за побой на роми
05.05-Брат ми бил на 19 за тва те можели да го съдят, но все пак си го взехме
05.12-Пикая в тоалетната на районното
05.20-Прибрахме се
05.22-Емотата се бяха събудили и започнаха да мрънкат
05.25-Заспах
11.33-Събуди ме някво пищене идващо от тонколоните
11.35-Сестра ми заяви, че се мести при Пешо
11.36-Спрях Пищенето (Tokio Hotel)и пуснах Sex Pistols
11.39-Сестра ми си замина
11.44-Пия бира и се обадих на баща ми, че тъпата му дъщеря си е заминала
12.00-Заспах
12.34- Събудих се и отидох да пикая
12.54-Боядисaх си косата в червено и започнах да си оправям гребена
13.19-Оправих си гребена и тръгвам към даскало. Днес ще съм без якето, че е леко топло (32 градуса)
13.31-Влизам в час
13.33-Даскалът ме изгони, не харесвал червено
13.35-Пия бира и стоя в коридора
14.13- С два пънка ритаме едно емоционално зайче.Носеше тениска на Taking Back Sundey и за да му спасим живота я подпалихме
14.17-Стоя с другите пънкове в дирекцията. Дадоха ни грамоти и ни черпиха бира
15.51-Излязох за голямо междучастие
15.59-Аз и двата пънка бием Пешо. Сестра ми каза,че ще си пререже вените. Падна и една значка
16.02-Мирно и кротко на едни стълби стоим пънкове, емота, метъли и скинове. Кой каза, че нямало толерантност.
16.03-Сбихме се. Причината. Емотата твърдяха, че пънка произлиза от емото, назитата, че всичко идва от хардкора, а метълите...те просто играеха хек
18.34 Даскалото свърши и аз се прибрах да си оставя раницата. Видях некролог на емото над нас. Сигурно е много щастлива...там горе
19.04-Пънкарската тайфа се събра в парка и се насочи към концерта на The Exploited
19.09-Опустошихме магазин
19.12-Видяхме едни ченгета и започнахме да пеем "Cops Car"
19.30-Влизаме в залата
19.31-Набихме Ъпсурт
19.33-Вайт Бучън ни каза,че сме пичове
19.34-Пием бира с Вайт Бучън
19.54-Скочих от сцената с една бутилка бира
20.01-Играя пого и пия водка
20.04-Вече не мога да играя пого
20.07-Вайт си хвърли тениската с надпис "АНАРХИЯ"
20.08-Имам си нова тениска с надпис "Анархия"
21.00-Пребихме следващата група и си тръгнахме от феста.
21.02- Ритаме банкомат
21.07-Двама от нашите скачат върху една кола
21.08-Скачам върху една кола
21.11-Колата гръмна
21.17-Пеем Punk's NOT DEAD!
21.20-Срещнахме брат ми и неговете скинове
21.23-Разбиха ми зъбите. От утре слушам Skrewdriver
21.54-Всички заедно отидохме в парка
22.00-Брат ми рита по-малкият брат, който се целуваше с друго момче
22.03-Сестра ни, каза че ще се самоубива
22.15-Брат ми-скина изнасили три емота и си тръгна
22.17-Трите емота си прерязаха вените
22.18-Едно момиченце-емо ме хареса
22.21-самоуби се
23.00-Прибрах се в къщи
23.02-Пия Бира
23.04-Пикая
23.07-Пикая и пия бира
23.12-Пия Бира
23.16-Пикая
23.18-Писна ми и отидох да спя
23.23-Заспах

 

  ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.

ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.

ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява. ден
6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.

ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?

ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.

ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.

ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.

ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...

ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.

ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.

ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.

ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.

ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.

ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне....горкия сигурно е ял нещо развалено.

ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.

ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.

ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.

ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйфам......

ден 27: .......

ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.


 

6.30- Събудих се.
6.32
- Станах, пуснах си Ивана, оправих си бритончето и започнах да се приготвям.
6.40
- Мамка му, загубила съм си чорапа...
6.45
- Намерих си чорапа...
7.00
- Аз и останалите чалгари се чакаме пред блока да ходим на даскало. Пуснаха новия хит на Преслава.
7.02
- Срещна ни една метълка. Ние- 30 човека я набихме. Велики смеееее!
7.05
- Дойде сестрата на метълката. Спука ни от бой. Мразя метълитеее!
7.10
- Двамата сме като нооощ и дееен... аз те гоня ти пък гоооониш мееен. Музиката на Кати е толкова красива! Аз съм истинска чалгарка!!!
7.15
- Влизам в час.
7.21
- Даскалката ме изгони, защото се опитах да си скрия циците с бележника. Курва.
7.25
- Няма пък, аз съм тру! Мамка му, тъпите дънки само се вадят от ботушите.. със Деси ше ходим на Пайнера да угасим мъката. Води ме в някоя кварталнааа кръчмааа... и поръчвааааааааай...
7.26
- По пътя ритнах камък!Фак!!!Одрасках си острото връхче на ботушките,не мога да го преодолея...Мисля да отида за още дискове на Камелия,само те ми помагат в трудни моменти
7.30
- Телефона ми звънна!Ужас!Братовчед ми ми е променил мелодията,чу се гадна Metallica...Приятелките ми ми казаха,че съм тъпа. Пребиха ме. Изгониха ме.Казаха,че не ставам за чалгарка. Плача на песента на Камелия-Залеза и зората.
8.00- Прибрах се в къщи. Отидох до кенефа,като че ли силиконът ми запя на Азис-Боли.Ох,колко боли...
8.15
- Сестра ми ми каза, че ако не й оставя лака за нокти ше ме изхвърли от у нас. Тъпа метълка.
8.16
- Брат ми ми каза, че ако не му оставя лака за нокти ше ме изхвърли от у нас. Тъпо емо. Той не е истинско емо! Аз съм чалгарка и точка.
8.17
- Другата ми сестра ми каза, че ако не оставя брат ми и сестра ми ше ме изхвърли от у нас. Тъпа пънкарка.
8.19
- Изхвърлиха ме от у нас.
8.26
- Със Ицата въртим мазни кючеци по пейките.
8.27
- Ени скинари запалиха пейката.
8.28 - Бягам.
8.29
- Бягам.
8.30
- Шит, счупи ми се токчето! Продължавам да бягам.
8.32
- Прибрах се у нас. Със Александра куфеем на 'оркестър Кристали'. Тез червени дооомати - кой ги мама разклатии
8.40
- Бръкнах в хладилника да търся портокалов сок...Фак!Пак няма сок...Нищо,ще го караме на водка,дето водката там и кафето
8.42
- О,не!Брат ми си е лакирал ноктите върху моето списание...Имаше интервю с Азис...Мамка му,на най-важното го е разлял..Пак не се разбра къф е...
9.00
- Александра си тръгна. На деветия път уцели вратата.
9.03
- Бърша кръвта на Александра от рамката на вратата.
9.05
- Плаках заради нея...тъжното в мен се пробуди,но нищо не пречи чалгарка,тъкмо да е по-интересно.
9.10- Заспах пред вратата с парцала в ръка... горката аз.
9.12
- Вратата се отвори. Разбиха ми главата.
11.25
- Събуждам се в Пирогов. Тъпата ми пънк сестра се кара с приятелките ми и се оправдава 'Ама аз от къде мога да знам, че е зад вратата?!
11.26
- Скъпите ми приятелки... донесли са ми календачета със снимки от сватбата на Азис и Китаеца!
11.27
- Пуснах си Теодора. Останалите в стаята ме гледат на кръв.
11.30
- Изгониха ме от болницата. Прибрах се у нас с Александра. Двете си бинтоваме главите, плачем на баладите на Борис Дали и се утешаваме взаимно.
11.45
- Я, водка!
11.45
- вечерта- Ох... малко ми се губи... съдейки по белите стени и решетките на прозореца сме си изкарали добре... Ще си послушам Ивана и пак си лягам.

 

19 алагундур, 3547 лето

Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Прави по три събрания на ден, вече и кучетата му се смеят. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.



7 кутрихалур, 3547 лето

Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с каничка кафе..." Ще стане купон.

По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.

Тая сутрин старецът ни събра - мен, Баян и Котраг и накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши". Заедно - как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.



8 кутрихалур, 3547 лето

Днес беша празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва жертвоприношението", той взе та се изцепи: "Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.

Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.

Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов.

Защо не? Циците й не са никак лоши.



62 мутрикур, 3547 лето

Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.

След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.
73 мутрикур, 3547 лето

Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзърска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.

Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.



1 вортаул, 3548 лето

Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.



20 вортаул, 3548 лето

Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.

Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!



84 ерхар, 3548 лето

Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката.

Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е. Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами - славянки. Ще го ударим на разврат.



87 ерхар, 3548 лето

Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.

Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим... Колко му трябва на човек!

Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва - да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.

А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!



:)